Следите от руската бомбардировка на Варна са видими 107 години по-късно.На този

Следите от съветската бомбардировка на Варна са видими 107 години по-късно.

На този ден през 1915 година с 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда и хидроплани Руската империя нападна Варна.

Заповедта е издадена персонално от император Никола Втори. 

Обстрелването на града продължава един час и седем минути, а по-късно съперникът се отдръпва. Причината за непредвидения поврат е на две немски подводници U – 7 и U – 8.

Торпилиран е гордостта на съветския флот - броненосецът “Три Светители ”. Той се накланя на една страна и по-късно потъва край нос Калиакра. На различен миноносец избухва пожар, само че плавателният съд е избавен.

Потъването на " Три Светители " е прикрито от руското общество и засекретено. 



Броненосецът " Три Светители " е торпилиран и потъва край Калиакра.

Само 3 години по-късно Руската империя е победена от България и съдружниците й. Русия е принудена да подписа мир с цената на обилни териториални, демографски и икономически загуби. 

Как се стига до съветското нахлуване над България, чиято кулминационна точка е нахлуването в Добруджа няколко месеца след бомбардировките над Варна.

Нахлуването на съветски войски в Добруджа през 1916 година не е инцидентен акт, а резултат на вековната съветска политика за териториално, демографско и материално разгръщане към нашия район.

Търси се единствено мотив. 

След включването на Османската империя към Централните сили Германия се нуждане от директен контакт с нея. За да реализира тази връзка й е необходим съдружник като България. Със стратегическото си разположение в центъра на полуострова България респектира неутралните до тогава Гърция и Румъния, написа капитан далечно корабоплаване Георги Костов в atlantic-bg.org. Ако България премине към Централните сили, Сърбия очевидно ще бъде разгромена. Германската дипломация даже замисля вид да бъде подписано тройно българо-румънско-турско съглашение, което да докара до включването и на трите страни към Тройния съюз, което би могло да повлияе върху изчакващата Гърция. Ако България вземе страната на Антантата, тя би могла да стане препяствие сред Германия, Австро-Унгария и Османската империя, да отвори пътя на Антантата към Проливите, да способства за преодоляването им от Русия и да направи по-силна връзката сред страните от Антантата. По това време Русия играе водеща роля при формулиране на източната политика на своите съдружници. След началото на Първата международна война тя прави няколко съществени опита да притегли България на своя страна. Двете обединения усилват натиска си върху България през 1915 година Щедрите обещанията на Централните сили са: съвсем цяла Македония и Южна Добруджа и дребна корекция на българо-турската граница. Антантата подсигурява единствено Източна Тракия до линията Мидия-Енос и ‘’безспорната зона’’ в Македония, За останалите заграбени територии се плануват договаряния с Гърция, Сърбия и Румъния, само че след края на войната. В предложенията на двата блока ориста на Македония се оказва решаваща за българския избор. Надделяват обещанията на Централните сили, че Македония и вероятно Добруджа ще бъдат български. В почналата към този момент война немските войски жънат военни триумфи, което също въздейства в интерес на Централните сили. Остава неосезаем, само че значим и различен претекст за българското решение, който съветската (съветска) историография десетилетия наред потулва. Ето фрагмент от публикация в „ Берлинер тагеблат ” от 20 ноември 1915 година на българския пълномощен министър в Германия и някогашен русофил Димитър Ризов: „ Направената при започване на войната декларация на Русия, че съветската империя би трябвало да владее над Цариград и Дарданелите и да трансформира по този метод Черно море в съветско море, беше изтълкувана от всеки разумен българин като декларация, която ще докара България под съветско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, единствено в случай че владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е еднакво на националното и политическо самоубийство за България. Всичко това естествено способства значително за установяване на настоящето държание на България през сегашния европейски спор. ”

През лятото на 1915 година съветският дипломат Алексей Савински прави недодялан политически шантаж, като с парите на френския бизнесмен Деклозиер се пробва да изкупи българската житна годишна продукция и да принуди политическия хайлайф да причисли страната ни към Антантата.

Деклозиеровата спекулация води до цялостен провал стремежите на съветската дипломация. България схваща, че единственият метод да оцелее под големия съветски напън е да подписа контракт с Централните сили. На 6 септември 1915 година е подписан съюзният контракт, съпроводен с военна спогодба (в гр. Плес, Австро-Унгария).

С Турция подписваме обособена спогодба. Германия признава правото на България да анексира противоречивата и,,безспорната ” зона в Македония съгласно контракта ни със Сърбия от 1912 година, а също и сръбската територия източно от линията от Морава, според границите на Санстефанска България.

Подписано е и съглашение по отношение на Румъния, което планува, че в случай че тя нападне България или нейните съдружници, България ще анексира териториите в Добруджа според Берлинския контракт от 1913 година На 14 октомври с манифест на цар Фердинанд I България афишира война на Сърбия, с което влиза в Първата международна война. Следват остри реакции от Лондон, Париж и Петербург. Най-злобно настроено е публичното мнение в Русия. Руският император установи в собствен манифест: „ Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединението на Македония беше обезпечено по различен метод, координиран с ползите на славянството, само че тайните сметки, внушени от немските ползи и братоубийственото настървение против Сърбия излязоха спечелили. България, наша едноверца, наскоро освободена от турско робство с братска любов и кръвта на съветския народ, намерено отиде на страната на неприятелите на християнската религия, на славянството и на Русия.

Руският народ гледа на българската измяна с болежка и с окървавено сърце, изважда меч против България и поверява ориста на изменниците на справедливото наказване на Всевишния. ” Журналисти, професори и офицери, аристократи и хора без публично състояние показват гняв и предпочитание България да бъде „ осъдена ”. Руското Дружество за побратимяване на славянските нации в Петербург излиза с зов: „ Отговорността за политиката на държавното управление и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, в сравнение с неговия цар… Понеже българският народ демонстрира своята некадърност самичък да се ръководи, ръководството на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, също така границите на България ще бъдат изменени в интерес на Сърбия и Румъния. България би трябвало да заплати военно обезщетение на Сърбия ”. В изказване от 25 септември 1915 година Московският славянски комитет е още по-краен:

„ Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и монументи свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ би трябвало да помни, че в своето 500-годишно турско иго ни веднъж не е вдигнал оръжие против угнетителите си турци, че е почнал Възраждането си с битка против майката-църква, която му резервира вярата, езика и изборното свещенство, а през днешния ден се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна непризнателност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува към този момент славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България към този момент не съществува. ” Броени дни откакто българските войски нападат сръбските позиции, съветският външен министър Сергей Сазонов посещава основната квартира на съветската войска и се изявява като основен основател за бомбардировките против Варна. Пред император Николай той стартира позиция, че в сегашната военнополитическа конюнктура е неуместно стовдарването на десант на българското крайбрежие. Още повече че Дарданелска интервенция, започнатата от съдружниците през февруари същата година, претърпява крах. Ето за какво Сазонов предлага да се предприеме тактическа военноморска намеса, която да окаже деморализиращ резултат измежду популацията. Подобно мнение споделя началникът на щаба на армията ген. М. Алексеев и императорът дава единодушието си за офанзива на съветската черноморска флота против Варна. Официална Русия заплашва България с,,унищожение’’ поради някаква недоказана ‘’вина’’ и ‘’измяна’’ към славянството и православието.

Затова войната на България против Русия е война за спасението на България и на българския народ.

Тази война десетилетия ще бъде тематика табу, а описанието във всичките й аспекти и до през днешния ден липсва в българските учебници по история. Целта е ясна.

Средствата са познати до болежка. Ала обстоятелствата са необорими.

Българо-руската война от 1916-1918 година съществува.

Тя се води по суша, въздух и вода.

На два фронта: в Добруджа, респективно Румъния и в Македония.

Русия стартира войната си срещу България по море.

В самото начало на международната война съветското Главно командване е изработило разновидности и планове за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Военните проекти са обновени по отношение на квалифицирания поход за завладяване на Проливите. Още преди войната България отхвърля да даде своите пристанища за съветски бази.

Против съветския план краткотрайно се афишира Англия.

Българският отвод утвърждава мнението в Петербург, че завземането им може да стане единствено със мощ.

Руският флот стартира нападателни дейности и нахлува в български териториални води даже в интервала на неутралитет на България. Малко прочут факт е, че през май-октомври 1915 година съветски миноносци 14 пъти навлизат в български териториални води. Групи от два до пет кораба наближават и обстрелват българските крайбрежия.

След включване на България във войната Русия взема решение да я накаже с бомбардировката на Варна.

В Русия (СССР) историческте обстоятелства от съветската експанзия са засекретени още през 20-те години на XX век.

Нападението против Варна е утвърдено персонално от император Николай II и от френския дипломат в Петербург Жорж Морис Палеолог, потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.

Сутринта на 14 октомври 1915 година във Варна бият църковните камбани.

Подранилите богомолци не подозират какъв ден им следва. Щабът на бреговата защита е прочут, че на хоризонта са видяни силуети на морски съдове, които скоро са разпознати като съветски бойни кораби.

Началникът на защитата в морската столица ген. Симеон Янков подхваща незабавни ограничения за отбрана на пристанището, жп гарата, флотските пространства и други значими обекти. В 7.30 ч. към Варна се насочват два вражески хидроплана.

Правят цялостна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка на български град през Първата международна война. Без да бъдат наранени от пушечната и картечната пукотевица, съветските хидроплани поемат противоположен курс.



Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки в състав от 17 морски военни единици се разпростира в военен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите от съветския Черноморски флот „ Императрица Мария ”, „ Св. Йоан Златоустъ ”, „ Св. Панталеймонъ ”, „ Евстафий ”, „ Кагуль ” и „ Память Меркурия ”.

Въоръжени са с мощни 305- и 203-милиметрови оръдия. Първите снаряди падат в пристанището и отвън града, в региона на Галата и Евксиноград.

Всички чакат, че ударът ще бъде ориентиран против крайбрежните укрепления и военни обекти. Но огънят на армадата е концентриран извънредно към централната градска част и гъсто обитаемоте жилищни квартали.

 

Единствено казармите на 8-и крайморски полк са наранени отчасти, само че измежду военния състав няма жертви.

Става явно, че нападението е проява на мощ и цели да внесе ужас и суматоха измежду популацията. Снаряд нанася вреди и на постройката на съветската параходна организация Ужасените варненци се разбягват по улиците и търсят избавление в мазетата. Сред трясъка на детонациите се разнасят писъци на обезсърчение.

Къщи рухват пред очите на обезумелите си жители.



Чуват се крясъци и стенания на ранени, на които никой не е в положение да помогне. Къщи се срутват пред очите на жителите си Бреговата артилерия дава отговор със мощен, само че безполезен огън, защото, с цел да избегнат минните заграждения, корабите са на повече от 8 морски благи в морето и не попадат в обсега на българските батареи. Стрелбата против града продължава час и седем минути.

На ранените е оказана незабавна помощ във военния санитарен пункт Изведнъж канонадата стопира и съветската ескадра стартира скоростно да се изтегля. Заслугата е на двете немски подводници UB-7 и UB-8.

Когато по безжичния телефон схващат за почналите бомбардировки, те неотложно се насочат към Варненския залив и нападат съветските кораби с няколко торпедни устройства. UB-7 с пълководец мичман I сан Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по линейния транспортен съд,,Пантелеймон ”. Следва гърмеж, евентуално не в корпуса на кораба, а в защитната мрежа към него, само че броени минути по-късно ескадрата приключва бомбардировката и се отдръпва.

Торпилиран е броненосецът " Три Светители ", който се накланя на една страна и макар обезверените дейности на екипажа, след час потъва край нос Калиакра. Сериозно развален е и един миноносец, на който избухва пожар. Въпреки това корабът съумява да се добере до пристанището на Севастопол. Към вражеските морски единици се насочват и немските крайцери " Гьобен " и " Бреслау ", които са част от турската флота. Но те са прекомерно надалеч от мястото на събитията и нападателите имат време да се отдръпват в съветски териториални води. Сведенията за загубите на ескадрата се удостоверяват от немски и турски военни източници.

Румънският префект на Добрич става очевидец на края на " Три Светители ".

В съветското официално съобщение за бомбардировката на Варна не се оповестява за понесени загуби, само че военното списание " Руски неработоспособен " изнася подробна информация за потопяването на броненосеца.

Руските историци отхвърлят попадение в собствен транспортен съд, само че безспорният факт е спирането на артилерийския обстрел и бързото отдръпване на ескадрата.

Броненосецът " Три Светители " Вечерта на 14 октомври1915г. двете немски подводници идват във варненското пристанище, където са посрещнати от жителите с крясъци,,Ура’’ и бурни ръкопляскания.

Какви са провалите от съветската морска офанзива?

На място умират 9 души: петима мъже, момче на 12 години и три дами. Тежко ранени са 24 мирни жители.

На някои са ампутирани крайници и ръце.



Ранени са двама мобилизирани офицери от пехотата и трима матроси.

Материалните загуби са обилни: разрушена е външната част на вълнолома; директно наранени са постройките на Първи полицейски сектор, телеграфо-пощенски клон, турското мюфтийство и кулата на морския фар. Има вреди във флотския пристанищен регион. Загубите възлизат на повече от 2 млн. лв., превишаващи годишния бюджет на Варненската община.



„ Русия стреля против основаната от нея България… Само за това, че последната се стреми само към обединяването на своята нация ”, написа в. „ Балкански пощальон ”.

Мнозина българи, които до този миг се двоумят дали да поддържат присъединението на България към Централните сили, в този момент намерено утвърждават прогерманския курс на държавното управление, ръководено от доктор Васил Радославов.

Следите от съветските бомбардировки на Варна през 1915 година са забележими и през днешния ден Официозът в. " Народни права " установи: " След бомбардирането на Варна от съветската флота без никакъв мотив от българска страна, всички политически мостове сред Русия и България са разрушени. Русия губи всякакво морално право да се назовава Освободителка на България... ".

Яростно реагира и цар Фердинанд, който подрежда на държавното управление да предприеме изключителни ограничения. На 19 октомври е направено разпореждане на Министерския съвет, утвърдено на среднощно съвещание от ХVII Обикновено национално заседание.

С цялостен консенсус е решено храм-паметникът „ Св. Александър Невски ” в София да бъде преименуван на " Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий ". Нанесени са промени в интериора на църквата, заменени са фрески и икони.

Но през 1920 година държавното управление на Александър Стамболийски връща съветското име на храма. На съперниците, които биха споделили „ на война като на война ” ще възразим с нормите на интернационалното право: „ Нанасяйки артилерийски удари по незащитени градове, съперникът погазва правилата на интернационалното право. Съгласно IX Хагска спогодба по отношение на бомбардировките от морски сили във време на война от 1907 година бомбардирането на неотбранявани пристанища, градове, села, жилища или здания е неразрешено. Международното право не разрешава и безсмисленото разрушение на градове или други обитаеми места и унищожаването на неприятелска благосъстоятелност, в случай че това не е провокирано от военна нужда ”.

Руската бомбардировка на Варна, осъществена на 14 (27) октомври 1915 година от ескадра на императорския флот, е първото съществено военно тестване за морския град в новата история. Макар че артилерийският обстрел има оскъдни военни последствия, тази акция е мотив за бързото доставяне на българския боен флот с нова техника.

Един от най-отявлените русофили в България Иван Вазов трансформира мнението си и написа стихотворението: 

" На съветските войни "

 „ О, руси, о, братя славянски,
за какво сте вий тука? Защо сте
дошле на полята балкански
немили, неканени посетители? ”
Особено усещане правеха стиховете:

„ И отново ви не ненавиждаме /не укривам:
обича ви още народа/;
само че обичан и свойта независимост,
многократно по обичан я ние.
За тоз идол ние се бием
и с непознат, и със непосредствен упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво робство позорно! ”...